Кой е Седящият бик и как получава името си
Седящият бик е водач на Хункпапа Лакота и управлява хората си по време на години на опозиция против държавните политики на Съединените щати. Той е погубен от индианската полиция в резервата за индианци Стендинг Рок, когато се опитват да го арестуват, тъй като по това време управляващите се опасяват, че той ще се причисли към придвижването Гоуст Денс (Ghost Dance).
Преди борбата при Литъл бигхорн, Седящият бик получава привидение, в което вижда доста бойци, „ дебели като скакалци “, падащи с главата надолу в лагера Лакота, което хората му одобряват като предвестител на огромна победа, в която доста бойци ще бъдат убити. Около три седмици по-късно племена Лакота (които се бият на страната на Конфедерацията) със северните шайени побеждават 7-ма конница на пълководец подполковник Джордж Армстронг Къстър на 25 юни 1876 година, унищожавайки батальона на Къстър и сякаш потвърждавайки пророческото привидение на Седящия бик. Неговата храброст и ръководство вдъхновяват хората му за още огромна победа. В отговор американското държавно управление изпраща още хиляди бойци в региона, принуждавайки доста от Лакота да се предадат през идната година. Седящият бик отхвърля да се съобщи и през май 1877 година повежда групата си на север до Ууд планина, Северозападна територия (сега Саскачеван). Той остава там до 1881 година, преди дружно с по-голямата част от групата си да се завърнат на територията на Съединени американски щати и да се предадат на американските сили.
След като работи като реализатор в шоуто Wild West на Бъфало Бил, Седящият бик се завръща в Стендинг Рок в Южна Дакота. Поради опасенията, че ще употребява въздействието си, с цел да поддържа придвижването Гоуст Денс, сътрудникът на индианската работа Джеймс Маклафлин във Форт Йейтс разпорежда ареста му. По време на последвалата битка сред почитателите на Седящия и полицията от организацията, той е прострелян в тялото и главата от служителите на реда от Стендинг Рок, лейтенант Бикова глава и Червената Томахавка, след като по полицията се стреля от поддръжниците на Сидящия бик. Тялото му е отнесено в близкия форт Йейтс, където е заровен. През 1953 година фамилията му в Лакота ексхумира това, за което се счита, че са останките му, и ги погребва покрай Мобридж, Южна Дакота, покрай родното му място.
Седящият бик е роден на територия, включена по-късно към територията на Дакота. През 2007 година правнукът на Сидящия бик разказва история, която се предава в фамилията му, че Сидящият бик е роден по поречието на река Йелоустоун, южно от днешния Майлс Сити, Монтана. Той е кръстен Скачащия язовец по рождение и получава прякора Бавния, за който се споделя, че разказва неговата деликатна и умерено природа. Когато е на 14 години, той съпровожда група воини на Лакота (включително татко му и чичо му Четири рога) по време на нахлуване, в което би трябвало да откраднат коне от лагера на воините Врана. Той демонстрира храброст, като избързва със своя кон пред групата и преборва един от сюрпризираните членове на Врана, което е видяно и от другите конници от Лакота. След завръщането си в лагера татко му дава празник, на който дава личното си име на сина си. Името, което на езика Лакота почти значи „ бивол, който се е сложил да бди над стадото “, е опростено като „ Седящия бик “. От този миг нататък бащата на Седящия бик към този момент е прочут като Скачащия бик. На тази гала пред цялата група бащата на Седящия бик подарява на сина си и перо от орел, което той да носи в косите си, кон на боец и корав биволски щит, с цел да означи прехода на сина си от момче в мъж, както и боец от Лакота.
По време на войната в Дакота от 1862 година, в която хората на Сидящия бик не вземат участие, няколко групи от хората от Източна Дакота избиват към 300 до 800 заселници и бойци в южната централна част на Минесота в отговор на неприятното отношение от страна на държавното управление и в изпитание да прогонят белите. Въпреки че се занимава с Американската революция, армията на Съединените щати отмъщава през 1863 и 1864 година, даже против групи, които не вземат участие в бойните дейности. През 1864 година две бригади от към 2200 бойци под командването на бригаден военачалник Алфред Съли атакува село. Защитниците са водени от Сидящ бик, Гал и Инкпадута.
